|
еднострàнен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който е отправен само в една посока. Едностранно настъпление. 2. Който се провежда само от едната страна, който засяга само едната страна. Едностранно нарушение на договор. 3. Рядко. Едностранчив. В нашите градове ние живеем повече умствен живот, т. е. живот много едностранен. Вазов.
|