Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
е е- ев ег ед еж ез ей ек ел ем ен еп ер ес ет еф ех еч еш	едва едвам еделвайс едем едемски еди едикт един единадесет единадесети единадесетмесечен единайсет единайсети единак единен единение единица единичен единично единичност единно единност едино единовластен единовластие единовластно единогласен единогласие единогласно единодействие единодушен единодушие единодушно единомислие единоначалие единороден единствен единствено единство едиобрачие еднакво еднаквост еднакъв едничък едно едно- едноактен еднобрачен едновременен едновременно едновремешен едногласен едногласно едного едногодишен еднодневен еднодневка еднодомен еднодръвка едноетажен еднозначен едноименен едноименник едноименница еднокалибрен еднокатен едноклетъчен едноконен еднокопитен еднокрак еднократен еднократно еднокрил еднокрилен еднокръвен едноличен едноличник еднолично едномачтов едномесечен едноминутен едномоторен едному еднообразен еднообразие еднообразно еднообразност едноок еднопартиен едноплеменен еднопосочен еднореден еднороден еднородност еднорък едноселец едноселка едносемеделен едносеменен едносложен едносричен едноставен едностаен едностранен едностранчив едностранчиво едностранчивост еднострунен еднострък еднотипен еднотомен еднотомник едноутробен едноцветен едноцевен едноцевка едночасов едночленен еднъж едреене едрея едрина едричък едро едро- едроглав едрозърнест едроклас едролист едър	едностранчѝв, -а, -о, прил. 1. Насочен само към една страна, в една посока; ограничен. Едностранчиво мнение. Едностранчиви разбирания. 2. Който е развит само в едно направление. Едностранчив характер. Едностранчив човек.

Речник