Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
езда
ездач
ездачка
езерен
езеро
език
езиков
езиковед
езиковедение
езиковедец
езиковедски
езиковен
езикознание
езикословен
езиче
езичен
езически
езичество
езичец
езичник
езичница
езуит
езуитски
езуитство
езуитщина

ездàч м. Лице, което езди кон. Видях нервната вълна, която премина между конете и ездачите. Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.