Речник

езѝк¹, мн. -ци, -ка (сл. ч.), м. 1. Продълговат подвижен мускул в устата, орган на вкуса у животните, а у човека и на говора. От дългото гладуване слюнката ми е намаляла и езикът ми е станал сух и мъртъв. Л. Стоянов. Огладнелите животни лакомо заскубаха високата трева, като протягаха сините си езици и самодоволно и тежко пръхтяха. Йовков. Волът се връзва за рогата, а човекът за езика. Послов. Езикът кости няма, а кости троши. Послов. || Обр. Изтънял край на пламък. Изведнъж грамадни огнени езици лумват, извиват се и се умножават. Смирненски. Гледай огнени езици./ от огнище разжарено. Яворов. 2. Подвижна част на механизъм или друг някакъв предмет. Той се прекръсти и дръпна въжето, което люлееше трите езика на камбаните. Елин Пелин. Език на брава. □ Глътнах си езика (разг.) — замлъквам, занемявам, поради силно преживяване (уплаха, изненада и др.). Говоря каквото ми падне на езика (разг.) — говоря каквото ми хрумне. Дръж си езика! (разг.) — внимавай, не говори неуместни ѝ обидни думи. Злите езици (разг.) — клюкарите. Изплезил съм език (разг.) — много съм се изморил. Има дълъг език (разг.) — много е бъбрив. Кълча си езика (разг.) — трудно изговарям (обикн. за чужд език). На езика ми е (разг.) — а) Малко остава да го кажа. б) Не ми идва израз. Преплита ми се езикът (разг.) — неправилно изговарям. Прехапя език (разг.) — изведнъж замлъквам. Развържа си езика (разг.) — разприказвам се и не държа сметка за. думите си. Сърби ме езикът (разг.) — имам силно желание да кажа нещо. Чеша си езика (разг.) — говоря празни приказки.

език², мн. -ци, м. 1. Способност на човека да говори; реч. 2. Езикозн. Система от говорни звукове, от речникови и граматически средства, която е свързана с мисленето и служи като средство за взаимно разбиране между членовете на дадено общество. Обичам те, роден език, / ту гъвкав, ту твърд като камен / елмазен, жив израз на клик, / на мисъл, на блян, на дух пламен. Вазов. Български език. Славянски езици. Чужд език. 3. Само ед. Сбор от изразни средства в словесното творчество, които се явяват като разновидност на общонародната езикова система; стил. Млада булка си оставил! — обади се закачливо и хитро Благолаж, и заговори с езика на приказките си. Елин Пелин. Литературен език. Поетически език. Вестникарски език. Езикът на Ботев. □ Държа остър език (разг.) — говоря рязко. Езикът на цифрите — това, което изразяват цифрите. Езикът на сърцето това, което подсказва сърцето. Живи езици — говорими езици. Мъртви езици — езици, които вече не се говорят,