е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
| |
ей1 частица. 1. За посочване; ето. Ей го селото — хе, под горичката там! Елин Пелин. Ей майчино село далеч се съзира. П. П. Славейков. Ей сега тя ще дойде при нас. Йовков. Ей тъй на! — провикна се Индже. — Ако искаш да падне ябълката, трябва да раздрусаш клона. Йовков. И казваше: „Аз съм Левски! Ей ме на!“. Вазов. 2. За повикване. Той го настигна и повика сърдито: — Ей, слушай, хей! Елин Пелин.
ей2 междум. За изразяване на учудване, недоумение, възторг. Очите ѝ били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея. — Ей! — въздъхна Лазо. Елин Пелин. □ Ей богу (разг.) — повярвайте ми, наистина, действително.
|