|
ек, èкът и екъ̀т, èка и екà, мн. ековè, èка (сл. ч.), м. 1. Отражение на звук от предмети; ехо, отглас. Балканските екове повториха гърмежа и замълчаха. Вазов. Пронизителният писък се разнесе из дола и се повтори от ековете на канарите. Вазов. 2. Прен. Отклик, отзвук. И мойта песен — изблик на сърцето, / жив ек на славата ти — ще ечи / в грядущето. Вазов. Зловещата вест намира ек даже и зад океана. Вазов.
|