|
èквам, -аш, несв.; èкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Неочаквано и внезапно започвам да еча: проехтявам. Той (Левски) беше като Тотя войвода голям песнопоец; и не един път букаците на Стара планина са еквали от гласа му. Вазов. И екват песни, декламации, / в нощта хармоники звучат. Ас. Босев. 2. Издавам поединично ек. Пушкалата екнат, турците реват, / насипа налитат и падат и мрат. Вазов.
\n
|