Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
ек
екам
еквам
екватор
екваториален
еквивалент
еквивалентен
еквивалентност
еквилибрист
еквилибристика
еквилибристка
екзактен
екзактност
екзалтация
екзалтирам
екзалтиран
екзалтиране
екзалтирано
екзалтираност
екзамен
екзаминатор
екзарх
екзархат
екзархийски
екзархист
екзархия
екзекутивен
екзекутирам
екзекутиране
екзекутор
екзекуция
екзема
екземпляр
екзистенц-минимум
екзотика
екзотичен
екзотически
екзотичност
екип
екипаж
екипен
екипирам
екипиране
екипировка
еклектизъм
еклектик
еклектичен
еклив
екливо
екливост
екна
екран
екс
екс-
екселенц
ексик
екскаватор
ексклав
екскременти
екскурзиант
екскурзиантка
екскурзиантски
екскурзия
експанзивен
експанзивно
експанзивност
експанзия
експатрирам
експатриране
експедирам
експедиране
експедитивен
експедитивност
експедитор
експедиторски
експедиционен
експедиция
експеримент
експериментален
експериментално
експериментатор
експериментаторка
експериментен
експерт
експертен
експертиза
експлоататор
експлоататорка
експлоататорски
експлоатационен
експлоатация
експлоатирам
експлоатиране
експлодирам
експлодиране
експлозив
експлозивен
експлозивност
експлозия
експозе
експозиционен
експозиция
експонат
експонирам
експорт
експортен
експортирам
експортиране
експортьор
експортьорски
експрес
експресен
експресивен
експресивно
експресивност
експресионизъм
експресионист
експресионистичен
експресионистически
експресионистка
експресия
експроприатор
експроприация
експроприирам
експроприиране
екстаз
екстериториален
екстериториалност
екстернант
екстернат
екстернирам
екстерниране
екстра
екстравагантен
екстравагантно
екстравагантност
екстрадирам
екстрадиране
екстрадиция
екстракт
екстрен
ексцентрик
ексцентричен
ексцентрично
ексцентричност
ексцес
ектения

екзалтѝран, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от екзалтирам. 2. Като прил. — който е във възторжено състояние; въодушевен.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.