|
екзотѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Чужд на дадена местност, а свойствен на далечни, предимно тропически страни. Там е имало и зуави — тия екзотични фигури с широки шалвари и малки червени кепи, които напомнят Алжир, Солферино и Крим. Йовков. Екзотична растителност. Екзотично цвете. 2. Прен. Който прави силно впечатление със своята странност. Има... нещо твърде екзотично, твърде изключително и хубаво в живота край едно море. Йовков. Като че ли в тропическия пек, / под този тежък купол на небето, / се ражда черният човек / за екзотичен декор в кабаретата. Вапцаров.
|