еклѝв, -а, -о, прил. 1. Който ечи, отеква. Вятърът се превърна на веявица, която с голяма сила забуча из екливите самотии на развълнуваната и настръхнала гора. Вазов. 2. Звънлив, звучен. Екливи и ободрителни смехове му отговориха от околните нивя. Елин Пелин.
|