ексѝк (тур.). 1. Неизм. прил. Диал. По-малко от определеното количество. Месото е ексик. Оризът е ексик. 2. Нареч. В по-малко. Меря ексик. Продавам ексик. □ Само това му е ексик! (ирон., разг.) — само това не му достига.