екстàз, мн. няма, м. (гр.). Състояние на възторг, което достига до екзалтация и самозабрава. Аз съм в състояние да се възхитя, да се забравя, да се захласна до екстаз от хубавите наши меланхолични народни песни. Ал. Константинов. Изпадам в екстаз. Религиозен екстаз.
|