ексцентрѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За окръжности — които се застъпват, но имат различни центрове. 2. Прен. За човек или постъпка — който е особен, своеобразен, чудноват, странен. И тоя инак лекомислен човек, е ексцентричните си бакенбарди, с цялата си театрална фигура, имаше сега някаква горда и величествена красота. Йовков.
|