|
елà ж. Вечнозелено иглолистно дърво с дълги, изправени шишарки. Abies alba. Урвата на Бричебор е изключително облечена с гора от иглолистни дървета: ела, бор, мура. Вазов.
елà, мн. елàте, пов. (гр.). Дойди, дойдете. Тате, ела да обядваме. Елин Пелин. Ела де, ела малко!... — Ще дода, ще дода, — отвърна Гроздан. Йовков. ела си възвр. Барем за ден, за два си ела, бе синко. Елин Пелин. □ Ела на себе си! (разг.) — съвземи се!
|