елèк, мн. -ци, м. (тур.). Къса до кръста връхна дреха, обикн. без ръкави. Облякла се в най-хубавата си премяна, ален атлазен елек, синя джанфезена рокля. Йовков. Чорбаджи Мано я посрещна в антрето гологлав, е наметнат елек. Кр. Григоров.