електрѝчески, -а, -о, прил. 1. Който произвежда електричество. Електрическа машина. Електрическа централа. || Който служи за пренасяне на електричество. Електрическа мрежа. Електрическа инсталация. 2. Който работи или се движи чрез електричество. Електрически влак. Електрически звънец. || Който е произведен, получен от електричество. Електрическо осветление. Електрическа искра. Електрически ток. Електрическа топлина.
|