Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
ела
еластичен
еластично
еластичност
елда
елеватор
елегантен
елегантно
елегантност
елегичен
елегично
елегичност
елегия
елей
елек
електризация
електризирам
електризиране
електрик
електрика
електрификационен
електрификация
електрифицирам
електрифициране
електричен
електрически
електричество
електро
електрод
електродвигател
електродвигателен
електродинамика
електродобив
електродобивен
електроенергия
електрожен
електроженен
електроженист
електроизмервателен
електроинженер
електроинженерство
електроинсталация
електрокардиограма
електролиза
електролит
електролитен
електромагнетизъм
електромагнит
електромагнитен
електромер
електромотор
електрон
електронен
електропровод
електропроводен
електропроводимост
електропроводност
електропроизводителен
електропроизводствен
електропроизводство
електропромишлен
електропромишленост
електроразпределителен
електроскоп
електроснабдителен
електроснабдяване
електростанция
електротехник
електротехника
електротехнически
електротехничка
електрохимия
електроцентрала
елемент
елементарен
елементарно
елен
еленов
еленски
елече
елизия
еликсир
елиминаторен
елиминирам
елиминиране
елин
елинизирам
елинизирам се
елинизиране
елинизъм
елинист
елинистически
елински
елипса
елипсовиден
елиптичен
елит
елитен
елмаз
елмазен
елов
елха
елхов
елша
елшак

електрѝчески, -а, -о, прил. 1. Който произвежда електричество. Електрическа машина. Електрическа централа. || Който служи за пренасяне на електричество. Електрическа мрежа. Електрическа инсталация. 2. Който работи или се движи чрез електричество. Електрически влак. Електрически звънец. || Който е произведен, получен от електричество. Електрическо осветление. Електрическа искра. Електрически ток. Електрическа топлина.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.