|
електрѝчество, мн. няма, ср. (гр.). 1. Физ. Вид енергия, която се характеризира с определена атомна структура (електрони) и специфични прояви и закономерности. Учение за електричеството. Теория на светлината или електричеството. 2. Светлина, получавана от тая енергия. Осветлени ноще с електричество булеварди пресичат на всички посоки многолюдния град. Вазов.
|