Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
емайл
емайлирам
емайлиран
емайлиране
емайлов
еманация
еманципация
еманципирам
еманципиране
ембарго
емблема
емболия
ембриология
ембрион
ембрионален
емвам
емвам се
емване
емении
емигрант
емигрантка
емигрантски
емигрантство
емиграционен
емиграция
емигрирам
емигриране
емир
емисар
емисионен
емисия
емна
емоционален
емоционално
емоционалност
емоция
емпиризъм
емпирик
емпиричен
емпирично
емулсия
емфие

емàйл, мн. няма, м. (нем.). Само ед. 1. Прозрачно или непрозрачно разноцветно стъкловидно вещество, с което се покриват метални или керамични изделия; глеч. 2. Анат. Твърдо лъскаво вещество, което покрива външната част на зъба.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.