Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
емайл
емайлирам
емайлиран
емайлиране
емайлов
еманация
еманципация
еманципирам
еманципиране
ембарго
емблема
емболия
ембриология
ембрион
ембрионален
емвам
емвам се
емване
емении
емигрант
емигрантка
емигрантски
емигрантство
емиграционен
емиграция
емигрирам
емигриране
емир
емисар
емисионен
емисия
емна
емоционален
емоционално
емоционалност
емоция
емпиризъм
емпирик
емпиричен
емпирично
емулсия
емфие

èмвам, -аш, несв.; èмна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. èмнат, св. Разг. 1. Прех. Бързо подхващам, поемам някого или нещо. Двамата като вълци го сдавиха, емнаха го на ръце и го смъкнаха по стълбата. Ал. Константинов. 2. Непрех. Отправям се, поемам. Беше (конят) на нощна паша в полето. Отвързал се и емнал на някъде. Ем. Коралов. 3. Прех. Прен. Невъздържано, с упреци се нахвърлям върху някого. Те така ще го емнат, ако направи това!


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.