Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
емайл
емайлирам
емайлиран
емайлиране
емайлов
еманация
еманципация
еманципирам
еманципиране
ембарго
емблема
емболия
ембриология
ембрион
ембрионален
емвам
емвам се
емване
емении
емигрант
емигрантка
емигрантски
емигрантство
емиграционен
емиграция
емигрирам
емигриране
емир
емисар
емисионен
емисия
емна
емоционален
емоционално
емоционалност
емоция
емпиризъм
емпирик
емпиричен
емпирично
емулсия
емфие

емигрàция ж. (лат.). 1. Преселване на лице или група лица от родината им в друга страна по политически, икономически или др. причини. Продават и отиват в Азия. Емиграцията тука взема доста сериозни размери. Вазов. 2. Пребиваване в друга страна след такова преселване. Живея в емиграция. 3. Сбор от лица, преселени в чужда страна. Огнянов разгъна брошурата. Тя беше издание на емиграцията в Румъния. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.