Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
ендемичен
ендопаразит
ендотоксин
енергетик
енергетика
енергетичен
енергетически
енергиен
енергичен
енергически
енергично
енергичност
енергия
енерго
ензим
енигма
енигматичен
еничарин
еничарски
еничарство
енклитика
енклитичен
енориаш
енорийски
енория
ентомолог
ентомологичен
ентомологически
ентомология
ентусиазирам
ентусиазиран
ентусиазиране
ентусиазирано
ентусиазъм
ентусиаст
ентусиастка
енфие
енциклопедист
енциклопедистка
енциклопедичен
енциклопедически
енциклопедия
еньовден
еньовденски
еньовче
еня

енèргия ж. (гр.). Физ. 1. Едно от основните свойства на материята — способност да се произвежда работа. Електрическа енергия. Слънчева енергия. Атомна енергия. 2. Разш. У човек — способност за работа; деятелност, деятелна сила. Тогава с удвоена енергия той ще се залови пак за работа. Влайков. 3. Прен. Решителност, настойчивост в действията. Той вложи всичката си енергия и направи всичко..., за да постъпи на служба. Елин Пелин.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.