Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
епархийски
епархия
епигон
епигонски
епигонство
епиграма
епиграф
епиграфика
епиграфски
епидемичен
епидемически
епидемия
епидерма
епидермален
епидермис
епизод
епизодичен
епизодически
епизодично
епизодичност
епик
епика
епикуреец
епикурейски
епикурейство
епилепсия
епилептик
епилептичеи
епилептически
епилептичка
епилог
епинефрин
епископ
епископален
епископия
епископски
епископство
епистоларен
епитафия
епител
епителен
епитет
епитрахил
епитроп
епитропски
епицентър
епичен
епически
епичност
епоксиден
еполет
епопея
епос
епоха
епохален
епруветка

епигрàма ж. (гр.). Кратко сатирично стихотворение, в което обикн. се осмиват отделни лица. В текста е поместена единствената добре преведена епиграма от Хайне. П. П. Славейков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.