епѝтроп м. (гр.). 1. Църк. Лице, избрано да се грижи за паричните средства на църквата: черковен настоятел. Ето задават се към мене игуменът. и епитропът със своите дълги патерици. Вазов. 2. Остар. Училищен настоятел. Вчера епитропите дохождаха в училището. Вазов. Чорбаджи Мичо направа да го изберат школска епитроп и учителят не биде главен за напред. Вазов.
|