|
епѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Литер. Който се отнася до епос; повествувателен, разказвателен. Епична поезия. Епично произведение. 2. Литер. Свойствен, присъщ на епоса. Епична широта. Епично темпо. 3. Прен. Достоен за възпяваме; славен, величав, геройски. Борбата е безмилостна, жестока. / Борбата, както казват, е епична. / Аз паднах. Друг ще ме смени и толкоз. / Какво тук значи някаква си личност! Вапцаров. Полъхва тая странна поезия, която иде от големите епични дела. Йовков.
|