|
епòха ж. (гр.). Продължителен период от време, който се определя по някои типични явления и събития. Епохата на робството беше изработила унизителната за човечеството поговорка: преклонената глава сабя не сече. Вазов. Предисторическа епоха. || Разг. Време в миналото. Това беше епохата на най-радостните, на най-щастливите ни дни. Вазов. □ Правя, създавам епоха (книж.) — за важно събитие или дело, което характеризира определено време.
|