Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
ер
ера
ербап
ерг
ерген
ергенеене
ергенея
ергенлък
ергенски
ергенство
ергенувам
ергенуване
ерес
еретик
еретичен
еретически
еретичество
еретичка
ери
ерихонски
еркер
еров
ерозивен
ерозия
ерос
еротизъм
еротика
еротичен
еротически
ерудиция
еруптивен
ерупция
ерцхерцог
ерцхерцогиня

èра ж. (лат.). 1. Момент, от който започва летоброението и самото летоброене на даден народ или група народи. 2. Период от време, свързан със забележителни събития; епоха. В утрото на светла ера, с факела на нова вера, / идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел. Смирненски. 3. Продължителен период от историята на земята. Палеозойска ера. Мезозойска ера.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.