|
ербàп неизм., прил. (араб.). Разг. Който умее лесно да се справя с нещо; годен, способен. Щом си ербап, казвам ѝ (на Станка), ха склони баща си да влезе в кооперативното. Кр. Григоров. Не е за твойте уста лъжица тая работа, има от тебе по-ербап хора. Ал. Константинов.
|