естèствено. 1. Нареч. от естествен (във 2 и 4 знач.). Иванчо е естествено развито селянче, грамотно. Вазов. Той не оригиналничи, а говори пряко и естествено. П. П. Славейков. Тя има естествено къдрава коса. 2. Като дума за усилване — разбира се, сигурно, явно е, то се знае. Огнянов разбра, че тя (потерята) го дири с букака и, като го не вижда там, естествено ще помисли за дола, дето ще я поведат самите псета. Вазов. Много естествено.
|