èтер1 м. (гр.). 1. Само ед. Остар. Според представите на древните гърци — особен вид неуловима материя, която изпълва световното пространство. 2. Физ. Само ед. Остар. Особен вид материя, която изпълва световното пространство и чрез която се обяснява разпространението на светлината, електромагнитните вълни и пр. 3. Прен. Въздушен простор; ефир.
èтер2 м. (гр.). Хим. Органическо съединение — лесно изпаряваща се течност, която се употребява в химията като разтворител, а в медицината — за упойка и дезинфекция.
|