Речник

èто частица. 1. За посочване на нещо, което се намира или става непосредствено пред лицето, което говори. Ето едно писмо, което вчера намерих на улицата. Вазов. Ето я Райка, че е тръгнала с дружки за хорото. Влайков. Ето гората се свършва и широка поляна се открива. Йовков. А из улицата шумна,... ето малката цветарка бърза от локал в локал. Смирненски. || За посочване при изреждане на предмети или действия. Ето я позицията на срещните баири, ето ги белите облачета в синьото небе. Л. Стоянов. Ето втора нива, ето ливада, угар — той спираше навсякъде и оглеждаше всичко. Елин Пелин. || За подчертаване на мисъл, с която се уточнява, определя друга, или за подчертаване на мисъл със заключителен характер. Предлагам ето какво: наказанието на Стефчов да се извърши в първия ден на революцията. Вазов. Ето в що се удавиха нашите горди надежди: кръв и пламъци! Вазов. Чак до късно през есента... ханът се пълнеше с хора и веселбите продължаваха непрекъснато... Ето това време беше най-неприятно за нас с дяда Гена. Йовков. Да знаеш да умираш — ето разковничето на победата. Вазов. 2. За усилване на други показателни частици. Ето на, днес — сряда — нямат училище и вижте какво са дигнали къщата на главата си. Вазов. Ето на, стопли ми човекът душата. Ст. Загорчинов. Ето ей там зад баира е нашето село. || В съчет. ето ти (ти тебе), ето че — за подчертаване на мисли, които изразяват нещо неочаквано за лицето, което говори. Брей, как се обърках, / и ето ти тебе / бесило. Вапцаров. Но ето че стадото се разбяга,... из храсталака с шум изскочи горският. Елин Пелин. 3. В съчет. с нареч. защо или съюза и образува сложни съюзи ето защо, и ето — за означаване на следствие или извод от предходната мисъл. Пуснали са някои глупав слух, че шътали харамии и тая година тъдява, по балкана... И ето светът се бои. Вазов. Времената са тежки, ето защо всички трябва да бъдат готови за жертви.