Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
ех
ехе
ехей
ехиден
ехидна
ехидно
ехо
ехтеж
ехтене
ехтя

ех междум. За изразяване на: а) Задоволство, възторг, възхищение. На всички... усмивката ѝ (на Ралица) крехка допадаше /... Ех, хубава усмивка беше тя. П. П. Славейков. Ех че гуляй му дръпнахме! Ал. Константинов. б) За израз на съжаление, тъга. Ех, да беше жива Божана, друго щеше да е. Елин Пелин. Ех, лошо, ех лошо светът е устроен, / а може по-иначе, / може... Вапцаров. в) За израз на копнеж, желание. Ех, защо не съм и аз птица! — въздъхна стражарят. Елин Пелин. г) За съгласие, примирение. Ех, грешило, бъркало от глупост, с тоя ум не ще остане я. Вазов. д) За израз на несъгласие, възмущение, досада. Ех и ти, стига! — сопна се старата. Йовков. Ех, каква лисица е той, какъв сметкаджия. Караславов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.