е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
| ех
ехе
ехей
ехиден
ехидна
ехидно
ехо
ехтеж
ехтене
ехтя
|
èхо, мн. няма, ср. (гр.). 1. Отражение, на звук от по-далечни предмети; ек. Кольо продължаваше да вика от дола и неговото ясно гласче пълнеше белите гори с ехо. Ем. Станев. Мощната песен разбуди Добридолската клисура и ехото дълго кънтя над цялото поле. Кр. Григоров. 2. Прен. Отражение, отглас от значителни събития. Всред тая пълна отчужденост от света до нея (Ирина) долиташе само ехото от големите събития, които разтърсваха страната. Дим. Димов.
\n
|