е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
| ех
ехе
ехей
ехиден
ехидна
ехидно
ехо
ехтеж
ехтене
ехтя
|
ехтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. ехтя̀л, -а, -о, мн. ехтèли, несв., непрех. 1. Изпълнен съм със силен продължителен шум или звук; кънтя. И всяка неделя там старец пречестни / клепалото биел, за служба, в зори... / ехтели долове от глас благовестни, / отпращали ека гори, канари. Вазов. Планинските самотии до сред нощ ехтяха от смехове и песни. Вазов. Залата ехти от ръкопляскания. 2. Звуча продължително и силно; еча. За разплата железна / тълпите повел бе Спартак / и бурно ехтеше в нощта златозвездна: / „На крак, братя роби, на крак!“ Смирненски.
|