е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
| еча
ечемик
ечемичен
ечене
ечение
|
ечà, -ѝш, мин. св. -àх, несв., непрех. 1. Звуча продължително и силно и се разнасям надалече; ехтя. Вятър ечи, балкан стене, / сам юнак на коня / с тръба зове свойте братя: / всички на оръжие! Д. Чинтулов. Чуй как ечат бури вековни, / как нареждат дума по дума — / приказки за стари времена / и песни за нови теглила! Ботев. Ечи момински волен смях. Вес. Георгиев. 2. Изпълнен съм с продължителен и силен шум или звук; кънтя. Буковата гора ечеше от шума на Рила и от цвърченето на птичките. Вазов. Бригадата... бе една от най-веселите. Копаят, що копаят, па като викнат някоя песен, та ечи целият кър. Кр. Григоров.
|