е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
| еча
ечемик
ечемичен
ечене
ечение
|
ечемѝк1, мн. -ци, м. 1. Житно растение, чиито семена се използват предимно за фураж и за приготвяне на бира. Hordeum satiarum. Колата пак тръгнаха между зелените ечемици. Вазов. Ечемикът трябва да е до колене сега — и коситба наближава. Вазов. 2. Само ед. Събир. Плодовете на това растение. Тя се беше упътила към обора с едно кранче ечемик под мишница. Вазов. Пивоварен ечемик.
ечемѝк2, мн. -ци, м. Диал. Малък цирей на клепач. Излязъл му на клепача голям ечемик.
|