е
е-
ев
ег
ед
еж
ез
ей
ек
ел
ем
ен
еп
ер
ес
ет
еф
ех
еч
еш
| еш
ешафод
ешелон
ешелонен
ешмедеме
|
еш, èшът, èша, мн. èшове, м. (тур.). Диал. Един от двата предмета, които образуват двойка. Приготвил бях ги да купя воле за еш на нашето, онова жълтото. Влайков. || Подобен, равен. Дядо Хаджия, като всеки имотен човек, търсеше си еша. Влайков. □ Ешът му няма (разг.) — няма равен на себе си.
|