|
жàден1, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който чувства нужда да пие вода. Кладенецът не е далеко, ако си жаден, иди пий. Елин Пелин. Гладна и жадна ли си останала? Йовков. Вода газя, жаден ходя. Нар. пес. 2. Прен. Който силно желае нещо, неудържимо се стреми към нещо. За въздух жадни са гърдите. Смирненски. Жаден за живот. Жаден за слава. || Алчен, користолюбив. Грабят от народа гладен: / граби подъл чорбаджия, / за злато търговец жаден / и поп с божа литургия. Ботев. 3. Който изразява силно, неудържимо желание за нещо. Жаден поглед. Жадни очи. Жадно любопитство.
жàден2 -а, -о, прил. Диал. Поет. Силно желан, любим, обичан; жадуван. Майка ѝ обичаше да кити... своята жадена дъщеря. Влайков. И като пред свой, пред мен / ред по редом изповяда... / как го чака и копней / дома жадена изгора. П. П. Славейков.
|