Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ж
жа
жв
жд
же
жи
жл
жм
жо
жр
жу
жъ
жаба
жабешки
жабка
жабо
жабок
жабуняк
жабунясвам
жабунясване
жабурене
жабуркам
жабуркане
жабуря
жабясам
жабясвам
жабясване
жад
жаден
жаднея
жадно
жадност
жадувам
жадуване
жажда
жакардов
жакет
жакетче
жал
жалба
жалвам се
жалване
жалеен
жалеене
жалейка
жален
жалене
жалея
жалко
жално
жаловен
жаловит
жаловито
жаловно
жалон
жалост
жалостен
жалостив
жалостиво
жалостно
жалък
жаля
жаля се
жамбон
жандар
жандарм
жандармерийски
жандармерист
жандармерия
жанр
жанров
жар
жар-птица
жарава
жарвам
жарване
жаргон
жаргонен
жарене
жаркам
жарко
жарна
жарсе
жартиер
жарък
жаря
жасмин

жàлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който изразява жалост; скръбен, тъжен, печален. Нейното бледо, жално лице поруменя и светна от радост. Елин Пелин. Стара песен ни изсвири, жална, хайдушка песен. Йовков. 2. Който изпитва жал; тъжен, печален. Майко жална, мъченице клета, / от къде се взе у тебе сила / да изтърпиш таз съдба проклета. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.