|
жалèя, -èеш, мин. св. жаля̀х, прич.__мин. св.__деят. жаля̀л, -а, -о, мн. жалѐли, несв., прех. 1. Изпитвам скръб по загубата на нещо; скърбя, тъгувам, жаля. Тоз, който падне в бой за свобода, / той не умира: него жалеят / земя и небе, звяр и природа / и певци песни за него пеят. Ботев. Хубава си, моя горо, /... / Който веднъж те погледне, / той вечно жалее, / че не може под твоите / сенки да изтлее. Каравелов. 2. В траур съм след смъртта на някого. Кого жалееш? 3. Остар. При отрицание — не ми се свиди нещо, не се скъпя за нещо. Обичам го, защото прослави България и не жалей кръвта си за нея. Вазов.
|