|
жàлко нареч. 1. По жалък начин. Той се усмихваше и чудеше как жалко... се свърши тая борба в душата му. Вазов. 2. В съчет. жалко (е), че, да и пр. За съжаление, за жалост. Жалко, че случаят не ни срещна повече. Елин Пелин. Наистина, жалко ще бъде такъв образован младеж да се зарови в някой чифлик по селата. Вазов. || Като възклицание — за израз на съжаление. — Не слуша ли концерта? — Не! — Жалко!
|