|
жàлно нареч. С жал; тъжно, печално. О, майко моя, родино мила, / защо тъй жално, тъй милно плачеш. Ботев. Тя гледаше навън с премрежени очи жално и безнадеждно. Елин Пелин. Жално-милно плаче джанъм, / плаче и нарежда. Нар. пес. □ Жално ми е —- тъжно ми е, свидно ми е.
|