|
жаловѝт, -а, -о, прил. 1. Който изразява скръб; тъжен, скръбен, жален. Нахълта жаловит вой през комина. А. Каралийчев. Това бяха извивания на глас,... проточени и жаловити. Вазов. 2. Който изпитва тъга, скръб; нажален, натъжен. Руска ходи из градинка / сама, жаловита. Вазов.
|