|
жàлост, -ттà, мн. няма. ж. 1. Чувство на скръб, мъка; жал, тъга. Хубава си моя горо, / миришеш на младост, / но вселяваш в сърцата ни / само скръб и жалост. Каравелов. Люта жалост и мъка се четяха по лицето й. Вазов. 2. Съжаление, състрадание, милост. А турчинът жалост няма: / пали, гдето стъпи. Каравелов. □ За жалост — за съжаление; жалко. За жалост, не е в моята сила нищо да направя, — казах аз решително. Вазов.
|