жàлостен, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Остар. 1. Който изпитва скръб, мъка; тъжен, печален. А майка ядна, жалостна, / дете си мило прегърна / и... пак зарида, заплака! Ботев. 2. Който изразява жал; тъжен. Жалостен поглед. Жалостен вик. 3. Който предизвиква жал. Но кой от нас не знае в какво жалостно положение се намират нашите цариградски вестници и каква незавидна роля е играла по-голямата част от нашите емиграционни публицисти. Ботев.
|