Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ж
жа
жв
жд
же
жи
жл
жм
жо
жр
жу
жъ
жаба
жабешки
жабка
жабо
жабок
жабуняк
жабунясвам
жабунясване
жабурене
жабуркам
жабуркане
жабуря
жабясам
жабясвам
жабясване
жад
жаден
жаднея
жадно
жадност
жадувам
жадуване
жажда
жакардов
жакет
жакетче
жал
жалба
жалвам се
жалване
жалеен
жалеене
жалейка
жален
жалене
жалея
жалко
жално
жаловен
жаловит
жаловито
жаловно
жалон
жалост
жалостен
жалостив
жалостиво
жалостно
жалък
жаля
жаля се
жамбон
жандар
жандарм
жандармерийски
жандармерист
жандармерия
жанр
жанров
жар
жар-птица
жарава
жарвам
жарване
жаргон
жаргонен
жарене
жаркам
жарко
жарна
жарсе
жартиер
жарък
жаря
жасмин

жàлостен, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Остар. 1. Който изпитва скръб, мъка; тъжен, печален. А майка ядна, жалостна, / дете си мило прегърна / и... пак зарида, заплака! Ботев. 2. Който изразява жал; тъжен. Жалостен поглед. Жалостен вик. 3. Който предизвиква жал. Но кой от нас не знае в какво жалостно положение се намират нашите цариградски вестници и каква незавидна роля е играла по-голямата част от нашите емиграционни публицисти. Ботев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.