|
жалостѝв, -а, -о, прил. Остар. 1. Който изпитва съжаление; милостив, състрадателен. Що чиниш бре, Симо... Думам на баща ти, от дете си си такъв жалостив. Кр. Григоров. 2. Който изразява жалост, скръб; тъжен, скръбен. Таз единствена надежда... / беше ти, девойче мило; / твоят поглед жалостив. П. Р. Славейков.
|