|
жàля, -иш, мин. св. -их, несв. Прех. и непрех. 1. Изпитвам тъга, жал; скърбя, тъгувам. Па на тебе нищо, куме, — ще жалиш, ще прежалиш, ще си найдеш друга и ще забравиш покойната. Елин Пелин. Не плачи, майко, не тъжи, / че станах ази хайдутин, / хайдутин, майко, бунтовник, / та тебе клета оставих / за първо чедо да жалиш. Ботев. 2. Проявявам съчувствие, съжаление към някого. Хората се трупаха любопитни, гледаха го, жалеха го, но никого не болеше сърцето за тоя чужд човек. Елин Пелин. Имаш толкова души на работа в кооперативното, та тебе ли ще те жалим. Кр. Григоров. 3. Обикн. при отрицание — не ми се свиди, не се скъпя за нещо. Не жаля никакви средства. 4. Разг. Нося траур за някого; жалея. Жаля майка си. жаля се страд.
|