ж
жа
жв
жд
же
жи
жл
жм
жо
жр
жу
жъ
| жаба
жабешки
жабка
жабо
жабок
жабуняк
жабунясвам
жабунясване
жабурене
жабуркам
жабуркане
жабуря
жабясам
жабясвам
жабясване
жад
жаден
жаднея
жадно
жадност
жадувам
жадуване
жажда
жакардов
жакет
жакетче
жал
жалба
жалвам се
жалване
жалеен
жалеене
жалейка
жален
жалене
жалея
жалко
жално
жаловен
жаловит
жаловито
жаловно
жалон
жалост
жалостен
жалостив
жалостиво
жалостно
жалък
жаля
жаля се
жамбон
жандар
жандарм
жандармерийски
жандармерист
жандармерия
жанр
жанров
жар
жар-птица
жарава
жарвам
жарване
жаргон
жаргонен
жарене
жаркам
жарко
жарна
жарсе
жартиер
жарък
жаря
жасмин
|
жар, жартà, мн. няма, ж., и жар, жàрът, жàра, мн. няма, м. 1. Обикн. ж. Разгорени въглени без пламък; жарава. Върви да стъкнеш огъня в кухнята. Да има жар. Йовков. Пламъците вече бяха намалени, но от жарта идеше такава горещина, че лицата на всички се бяха зачервили. Ст. Загорчинов. Тоя при огъня дигна ръка и духалото престана да пъшка..., в огнището остана куп букова жар, която чезнеше бързо. Д. Талев. || Обр. Горещина, пек, жега. Слънцето упорито се бе спряло посред синия небесен купол и сипеше огън и жар от висините. Елин Пелин. 2. Обикн. м. Прен. Страст, увлечение, пламък. Припомни си той с каква жар ѝ шепнеше: „Обичам те!“ Елин Пелин. А можехме, родино свидна, / ний можехме с докраен жар / да водим бой — съдба завидна — / край твоя свят олтар. Яворов.
|