жарàва ж. Разгорени въглени без пламък; жар. Вътре влизаше вятър и още живата жарава в огнището проблясваше в тъмнината. Йовков. Седни, брате Теодосие, седни тука! А пък аз ще опека на жаравата две пъстърви, да се подкрепиш. Ст. Загорчинов.