жаргòн м. (фр.). 1. Езикозн. Говор, характерен за тясна социална група, който се отличава от общонародния език със свои специфични думи. Ученически жаргон. 2. Разг. Изкълчен, изопачен говор, употребяван в ограничена среда. Апашки жаргон.