Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ж
жа
жв
жд
же
жи
жл
жм
жо
жр
жу
жъ
жаба
жабешки
жабка
жабо
жабок
жабуняк
жабунясвам
жабунясване
жабурене
жабуркам
жабуркане
жабуря
жабясам
жабясвам
жабясване
жад
жаден
жаднея
жадно
жадност
жадувам
жадуване
жажда
жакардов
жакет
жакетче
жал
жалба
жалвам се
жалване
жалеен
жалеене
жалейка
жален
жалене
жалея
жалко
жално
жаловен
жаловит
жаловито
жаловно
жалон
жалост
жалостен
жалостив
жалостиво
жалостно
жалък
жаля
жаля се
жамбон
жандар
жандарм
жандармерийски
жандармерист
жандармерия
жанр
жанров
жар
жар-птица
жарава
жарвам
жарване
жаргон
жаргонен
жарене
жаркам
жарко
жарна
жарсе
жартиер
жарък
жаря
жасмин

жàрък, -рка, -рко, мн. -рки, прил. 1. Който е много горещ. Слънцето се е спряло огнено и немилостиво в небесата, но жарките му лъчи не пъдят от полето работливите селяци. Елин Пелин. Над нас Мургаш израства мощен. /... А долу — жарък ден. Вес. Георгиев. Жарко лято. 2. Прен. Страстен, пламенен, горещ. Сняг над мене. Но сърцето — жарко / не убиват ледните фъртуни / туй, що в мен е вечно, що е ярко. Вазов. Жарка целувка.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.